Много се изписа за паниката и тревожността през последните дни. В никакъв случай не искам да омаловажавам написаното, нито да го коментирам, а и далеч не съм изчел всичко, затова нека приемем, че в този текст всяка неупомената референция е напълно случайна.
В така “организираната” ситуация на извънредно положение, можем да направим няколко неща, за да се чувстваме по-добре (“организираната” е в кавички, защото е под въпрос къде има организация и къде няма). Можем да си създадем ново ежедневие – дори е важно да го направим – това е една стъпка, в която показваме на себе си, че можем да сме лидерите в собствения си живот. Това означава да организираме деня си, особено хората работещи вкъщи. Тази “мисия” се усложнява, когато има деца, които търсят внимание и усещат тревогите ни и съответно те самите проявяват безспокойство, гледайки родителите си притеснени и напрегнати. Но децата имат нужда от същото нещо – имат нужда от структурата, която са имали преди извънредното положение, т.е. ходели са на училище/градина/ясла, там са се занимавали с нещо и прочее. Учениците, в някаква степен са “по-лесни“ – ангажирани са в онлайн обучения, има уроци по телевизията – на тях трябва да осигурим пространство и интернет и да им обясним, че животът не е на пауза, а продължава. По-късно ще се върна на този момент.
При по-малките, ситуацията е по-сложна, те искат внимание и със сигурност не е добре да ги оставяме пред таблета/компютъра, за да се “кротнат”, защото това ще ни се върне в последствие, като бумеранг и нито ще са кротки, нито ще ни слушат. Тук е добре родителите/настойниците да разделят времето си помежду си, за да може единият възрастен да работи, а другият да се занимава с детето/децата, след което да се сменят, тъй като да обръщаш внимание на децата често е доста по-трудоемко от това да си свършиш работата – сигурен съм, че много хора си дават сметка за това. Сега да се върна на онзи момент по-горе – единственият начин да моделираш и променяш човешкото поведение (в това число и на децата – уточнявам, понеже сме склонни да забравяме, че и те са хора) е чрез личен пример. Това, което родителите/настойниците могат да направят за децата си е да им покажат как да се отнасят към извънредното положение и как да го преживяват. Ако демонстрираме тревожност и напрежение, няма какво друго да очакваме от децата освен същото. Те винаги ни наблюдават и “записват”, затова всичко, което кажете или направите, може и ще бъде използвано срещу вас. (Повярвайте ми, по-добри са от ДАНС и фейсбук, взети заедно.) Независимо дали имате деца или не – да внесете ред и структура в новото си ежедневие, ще ви донесе усещане за сигурност и спокойствие.
Сега да се върнем на възрастните – какво да правим в новото си “извънредно” ежедневие? Като начало, нека се замислим – офисът ни вече е в съседната или в същата стая – от това печелим време – не е необходимо да пътуваме до там и обратно. За средностатистическия човек това са два часа на ден. Два часа са доста време, което бихме могли да използваме по най-различни и полезни начини, като например: да поспим повече преди работа, да се раздвижим и да повишим тонуса си (това е добре и за имунния статус), да поговорим с близките си хора и да разберем как се чувстват и още много варианти. След това е добре да се захванем с работните си задачи. В най-добрия случай ще имате възможност да се изолирате в отделна стая, но ако нямате тази възможност ще се наложи да се фокусирате върху концентрацията си. От друга страна, хората работещи в така модерните, често срещани и вече отречени “оупън офиси”, би трябвало да са свикнали с околния шум и дистракции. Ползвайте слушалки – те също помагат да не чувате това, което се случва около вас.
Добре е да имате някакъв график, който да спазвате. Не казвам да следите всичко до минута, но да е някакъв график от сорта на: “между 12:00 и 13:00 часа ще обядвам и ще си дам време за почивка” или “на всеки час ще ставам от стола, ще отида до прозореца/балкона и ще погледам навън за около 5 минути”. Целта на това упражнение е да ограничи саморазрушителните ни пориви и да ни помогне да не се чудим какво да хапнем от хладилника или от шкафа с бисквитите през 10-15 минути. Добре е да имаме цел във всеки един момент. Добре е да имаме краткосрочни цели за всеки ден. Тези цели е хубаво да бъдат изпълними, за да можем да изпитваме удовлетворение от това, че сме си свършили работата за деня и заслужено да се отдадем на кратка почивка.
Когато “работното време” приключи е добре да отделим време за удоволствия – дали ще играем някаква игра, дали ще четем, дали ще гледаме филм или пък ще се отдадем на тренировки – няма значение. Важното е да осигурим на себе си (а и на близките си) някакво развлечение, това е и вид награда за свършената работа преди това. Много хора, поради собствената си несигурност, гледат да демонстрират, че много работят и не ограничават “работното си време”, а това често поражда напрежение, особено, когато другият родител е бил принуден да отдели изцяло времето си на детето/децата и не е свършил никаква работа. Откъде идва тази несигурност и защо някой би правил това, е съвсем отделен въпрос, който е сложен и всеки човек би имал различен отговор.
След един такъв ден, в който всеки си е свършил работата, след това са отделили внимание на близките си и са разпуснали заедно или по отделно, човек може да легне и да поспи спокойно, независимо от извънредното положение, което “върлува” наоколо.
А, и още нещо: не прекалявайте с новините и най-вече с “новините”. Бъдете информирани, но подбирайте източниците си – нека фейсбук е повече за забавление, социалните мрежи не са надежден източник на информация.
Паниката и тревожността са симптоми. Те са нашият отговор на конфликта, който се случва вътре в нас, когато не можем да контролираме ситуацията около нас и не знаем как да я преживеем. А ситуацията в момента е точно такава – извън нашия контрол – както всеки ден от живота ни на тази планета. Това ни “вкарва” в дълбоките води на силните емоции и травматичните преживявания, които дори не помним в съзнанието си. Коронавирусът е проблем, но не по-страшен проблем от автомобилните катастрофи, ХИВ, самоубийствата, маларията, злоупотребата с разрешени и неразрешени психоактивни вещества и прочее. Когато усетим подобно неразположение е добре да потърсим помощ от психотерапевт. Психотерапията ни помага да разберем какво се е случва в нас и защо така се чувстваме.
Паниката и тревожността в нас са много по-стари от коронавируса и вече дълго време живеем с тях. Просто коронавирусът е “късметлия”, че се появи по време на паника.
А за тоалетната хартия – друг път…