Много може да се говори какво е и какво не е терапевтичен процес и терапевтичен дискурс. Не мисля, че може с точност да се дадат дефиниции, тъй като различните школи имат различни виждания по въпроса – разбира се, има някои общи гледни точки, около които се обединяват. Така както имат различни виждания по въпросите как трябва да се работи с пациентите (с какви техники) и на какво ниво с тяхната психика, така и отношението към терапевтичния контекст е различно.
За мен първото и изключително важно нещо в един терапевтичен процес е разбирането – да разбереш екзистенциалната ситуация на пациента. Това означава да разбереш човека – кой е той, какъв е, къде се намира, какво се случва с него и не на последно място: какво преживява? Терапевтът трябва да положи усилия да разбере всичко това, за да допусне идеята, че може да помогне. Не мисля, че е възможно да се постигне ефективно решение ако няма разбиране от страна на терапевта. Ако терапевтът просто има идеята да чете лекции или да дава инструкции на пациента, не считам, че лечението ще бъде от полза. Някои терапевти залитат в посока да предадат колкото се може повече от идеите и знанията си за психичното – един вид да дадат урок на пациента. Дали това е успешно знаят само техните пациенти.
Много съществено значение има поведението на терапевта в терапевтичния дискурс. Той трябва да създаде подходяща атмосфера за изразяване на емоции, които често са неприятни, непривлекателни, неморални, а дори и налудни. Терапевтът трябва да е в състояние да осигури пространство на пациента, в което той да се чувства сигурен и защитен. Терапевтът е там за да помага, а не да демонстрира знания и умения. За да се случи всичко това е необходимо доверие, а как се постига доверие между двама непознати? С подходящата атмосфера, пространство и разбиране. Получава се нещо като херменевтичен кръг. Доверието се получава понякога бързо и лесно, друг път е необходимо повече време, а е възможно и никога да не се случи – тогава терапевтът трябва да е достатъчно силен да признае пред себе си този факт и да пренасочи пациента, тъй като няма да е в състояние да му помогне, ако няма доверие между тях. Доверието се печели с емпатия – т.е. вчувстване и съпреживяване от страна на терапевта. Това изключва оценяването – никой не иска да бъде оценяван и диагностициран, дори и хората, които настояват да им бъде поставена диагноза, реално, дълбоко в себе си, не желаят това. Емпатията изключва и съжаление – никой не иска да бъде съжаляван. Хората просто искат разбиране. Терапевтът не е предводител, той е „помагач“ – той подкрепя и помага на пациента в процеса на израстване и в това да разбира себе си по-добре.
Терапевтичният дискурс не може да се случи където и да е (на пейка в парка или в заведение, например) – обстановката трябва да е контролирана и всички детайли са от значение. Къде ще седи пациентът и къде ще седи терапевтът. Какво има по стените, какъв цвят са стените. Какви мебели има в стаята. Удобни ли са местата за сядане. Всички тези, а и много други детайли са от значение, тъй като това е ситуацията, в която пациентът трябва да се почувства спокоен и по-уравновесен. Той трябва да повярва в терапевтичния процес и да се чувства сигурен, споделяйки най-съкровените си мисли и чувства с един практически непознат човек. Поради тези причини терапевтът трябва да е в състояние да управлява всички тези детайли на терапевтичния дискурс.
Терапевтът трябва да е придружител за пациента, след като спечели неговото доверие. Той трябва да се грижи за това доверие, да остане непокътнато и да бъде все по-здраво, за да може пациентът да следва посоката, в която терапевтът му помага да поеме. Тази посока е разбирането на себе си и по-специално на смисъла и целта на симптома. През тази врата пациентът ще стигне до разбирането на своето страдание – каква е причината за страданието и откъде идва то – това би трябвало да бъде основната стъпка към неговото излекуване. За целта терапевтът трябва да е разбрал пациента и чрез различните техники, които може да използва да потвърди хипотезите си и да помогне на пациента да осъзнае проблемите си. Зигмунд Фройд демонстрира това по много красноречив начин в случая с „Човекът Вълк“.
Понякога се налага терапевтът да провокира и дори да притисне пациента, за да го заведе до конкретен момент, който вярва, че би бил от полза за него. Терапевтът трябва много умело да управлява терапевтичния процес и ако се налага да го прекъсне, стига това да е за доброто на пациента. В “Човекът Вълк” З. Фройд е описал, как след като усеща, че процесът буксува и пациентът не напредва, той взима решение да прекрати терапията след определен период, независимо докъде ще стигне и уведомява за това пациента, което на практика провокира пациента да се отвори и да постигне напредък в своята терапия.
В терапевтичния дискурс, терапевтът играе ролята на контейнер на чувствата на пациента, които самият пациент не е в състояние да понесе. Терапевтът трябва да съдържа тези чувства и да ги връща на пациента в по-приемлив вид, така че пациентът да се научи да ги преработва и да свикне с тях. По време на терапевтичния процес, терапевтът емоционално е постоянно и непрекъснато на разположение на пациента. Той е там за да удържа неговите емоции и да уважава неговата самостоятелност, дори когато пациентът е уязвим.
Невербалното поведение, в рамките на терапевтичния дискурс, също е от голямо значение. Той е добре да управлява съзнателно своето тяло и да отразява или провокира пациента с жестове и мимики. Всичко се случва “тук и сега” и интерпретациите, както и допусканията, които се правят се отнасят за дадения момент.
Без съмнение има още детайли, които не съм споменал, но нямам претенцията да съм описал всичко. Независимо от различните възгледи на различните школи, терапевтичният процес и терапевтичният дискурс имат огромно значение за самата терапия и тяхното подходящо осигуряване и управление са предпоставка за успешното лечение на пациентите. Не е важен видът на терапията, а е важно дали помага на хората. Когато хората напредват в преживяванията на собствените си емоции и ги разбират, в следствие на терапевтичното лечение – значи терапията е добра.