Да потърсиш помощ се оказва едно от най-трудните неща, за повечето хора. Както за телесните болести, така и за психичните, първо си мислим: “Това на мен няма как да ми се случи.” Разбира се, ние не знаем какво е това, което не може да ни се случи – не го познаваме, не знаем как изглежда, нямаме представа какво всъщност се случва, но не – “няма да е при мен”. В това отрицание, освен неразбиране, могат да бъдат видяни много други фактори, като гордост, например – “Аз съм силен – не съм, като другите хора.”
Всички сме силни, но и всички имаме слабости. З. Фройд обяснява човешката склонност към невротизъм, изследвайки психичните процеси в ранното детство. Много автори след това, директно и индиректно, потвърждават тези заключения в своята работа, но няма да навлизам в теориите. Ние сме предразположени към психични проблеми, точно защото имаме пълна свобода да поемем в различни посоки, когато растем и се развиваме – не сме роботизирани и няма програма, която да следваме, за да бъде гарантиран някакъв резултат. Както личи от историята – има опити това да се програмира, но все неуспешни. Влияем се от родителите си, от сиблингите си, от заобикалящата ни среда – на практика от всичко, до което се докоснем, като това продължава през целия ни живот. Нашата сила се оказва и наша слабост.
Не е необходимо да “полудеем” за да потърсим помощ. Не е необходимо да отидем в “лудницата”, както често в ежедневието си наричаме институциите, които се грижат за психично болните. Това, че те самите имат участие в стигматизирането на хората с психична болест е отделен въпрос и сега няма да го засягаме. Добре е да си спомняме, че “лудите” са също хора, като нас – и те имат чувства, мисли, преживявания, които ние просто трудно можем да разберем.
Всеки от нас си е казвал: “Аз от рак няма да се разболея.” И по-голямата част ще познаят, ако се обърнем към статистиката. Но също така, статистически погледнато, над 30% от хората страдат от някаква форма на афективно разстройство (депресивен епизод, биполярно разстройство и прочее). Процентът със сигурност е по-голям, но няма как да бъде изследвано и доказано, като тези хора са концентрирани в западния свят, т.е. основно Европа и Америка. Отделно напоследък зачестяват случаите на невротични разстройства, свързани със стрес (повишена тревожност, панически атаки и т.н.) Не на последно място ще спомена и употребата на психоактивни вещества, като на първо място там са алкохолът и цигарите, следват опиати, амфетамини и други стимуланти и прочее. Масови са и нови зависимости, като например към хазарт, електронни игри и други виртуални изживявания. Животът, който живеем е така организиран, че ни е трудно да не се натоварим с негативни емоции.
Да се върнем на помощта – не е необходимо да чакаме нещо да се случи, за да потърсим помощ. Консултация с психолог/психотерапевт, можем да направим по всякакъв повод. Загубили сме близък човек и ни е мъчно, страдаме или пък имаме някакви смесени чувства, свързани с тази загуба. Загубили сме домашен любимец и не можем да разберем “какво толкова е станало”. Уволнили са ни от работа и не получаваме подкрепа вкъщи. Имаме проблеми в отношенията с нашите съпруг/съпруга/партньор/приятел. Чувстваме се самотни и изключени от ежедневието. Примерите могат да продължават и са хиляди – не е необходимо човек да стигне до проблем, за да потърси помощ – превенцията е винаги по-добър вариант. Не е необходимо да се е случило нещо ужасно, за да потърсим помощ – можем да го направим и преди това. Достатъчно е само да почувстваме нещо, което ни обърква или притеснява. Живеейки в материалния свят, често се отделяме от своите емоции и забравяме да преживяваме.
Не е срамно да потърсим помощ. Можем да потърсим помощ, за да се чувстваме по-добре. Най-силни са онези хора, които допускат да бъдат уязвими във всяка една ситуация.