Заглавието е на едноименната книга на д-р Патрик Деларош – психоаналитик и детски психиатър, издадена на български език през 2010 г. от Център за психосоциална подкрепа.
Въпросът със забраните винаги ме е вълнувал и непрестанно се опитавам да обясня на близки и познати, че това, което се случва последните години (абсолютното либерализиране на начините на отглеждане на децата) не е добре за никого и най-вече за самите деца. Д-р Деларош обяснява защо забраната е необходима, като поставя ясна граница между забрана и наказание. Също така набляга на важността на авторитета в отглеждането на детето и как не е от значение полът на носителя на авторитета, а е по-важно той да съществува, като такъв. Дават се няколко примера от практиката, за да може да бъде демонстрирана важността от наличието на забрана и авторитет и какъв е ефектът от техните липси, което ясно личи от споменатите в книгата случаи. Това, което е от изключителна важност е, че ефектите от забраните и авторитета са зависими от отношенията (както родител-дете, така и родител-родител и всички други производни). Този фокус върху отношенията и тяхното влияние върху децата и отглеждането им е изключително важен.
Не е добре децата да израстват без граници, защото в последствие ще прекарат живота си, търсейки тези граници. Това поведение ни е добре познато от ежедневието – сложили сме му всякакви етикети и го наричаме с всевъзможни епитети – виждаме го по новините във всички медии, хората се оплакват и страдат, защото не знаят какво да направят. Това не означава, че децата трябва да бъдат бити и малтретирани – това означава, че нежеланото поведение е добре да бъде санкционирано, за да стане ясно, че е нежелано. Реципрочно отношение би следвало да има към желаното поведение, за да бъде то стимулирано. Най-важното е да се обяснява на детето защо се случва дадено нещо и къде са му грешките – както например някога в час по математика се обясняваше как се решава дадена задача и ако си сбъркал, къде си сбъркал и кое е правилото, което не си съобразил, т.е. причината, заради която не си стигнал до вярното решение.
Винаги съм изпитвал трудност да обясня на хората, с които влизам в подобен дискурс, защо забраната е необходима и как липсата й ще се отрази на децата. Книгата на д-р Деларош е написана изключително достъпно и може да бъде разбрана добре и от неспециалисти, което няма как да не впечатлява. Поставените въпроси от автора са свързани със забраната и защо тя е необходима. Как нейното отсъствие влияе на детето и какви могат да бъдат ефектите от това влияние. Как липсата на родителски авторитет оказва влияние върху възпитанието и как реално не може да има възпитание ако няма забрана, тъй като забраната съществува навсякъде в нашето общество – ние реално сме заобиколени от правила и ограничение, които ни помагат да живеем по начина, по който го правим. Реално всяко отклонение от писаните (закони, наредби и т.н.) и неписаните (морал, ценности и пр.) правила следва да бъде санкционирано и коригирано, за да може индивидът да бъде част от това общество. Социумът не може да съществува без забрана, както и индивидът не може да бъде част от социума ако не следва правилата, т.е. да спазва забраните.
Не на последно място, д-р Деларош поставя въпроса за това как забраната е сериозен и значим фактор за психичното здраве на човека и как реално помага на детето да стане възрастен и да функционира пълноценно в обществото. Авторът на практика изказва теза, че подходящата и здравословна употреба на забраната би могла да улесни детето в преработването на вътрешните конфликти, с които се сблъсква в различните фази на психичното си развитие и как по този начин родителите помагат на децата си да се адаптират по-добре към заобикалящата ги среда.
Напоследък много се изговори, изписа, изпротестира. То не бяха стратегии, антистратегии, конспиративни заговори за отнемане на децата от родителите им и какво ли още не. Важно е най-вече родителите да са адекватни на реалността – да са добре информирани и критично-мислещи. Тъй като това е въпрос, който винаги ме е вълнувал, ще завърша с цитат от един латвийски педиатър, Петерис Клява, който по подобен начин бе коментирал отношенията родител-дете и как да бъдат подобрени тези отношения в интерес на детето: “Най-доброто, което човек може да даде на детето си, е да намали невежеството на собствения си ум, за да не му го предаде на него.” Изказването е взето от едно интервю с него, публикувано в webstage.bg през месец май 2016 година. Д-р Клява е краен в изказванията си, които не би следвало да се разглеждат буквално, а е по-важно какво е посланието в тях и най-вече от къде идват тези послания, т.е. какво го е мотивирало да ги направи.